Списанието „Известия на Варненския музей“ ще търси път към световните бази данни
Той подчерта, че изданието е много ценно, защото всички нови изследвания, които се правят за Варненския регион, винаги започват именно от публикациите в него през годините. По думите му редколегията е разширена през последните години и включва не само учени от Варна, а и от други места, като се цели да се привлекат и от чужбина, което ще подсили авторитета на изданието и шанса му да влезе в световните бази данни. Настоящият брой е номер 64 от общата периодика на списанието, но е първият с новото название „Известия на Варненския музей“, каза редакторът и обясни, че за съжаление поради различни финансови и други причини, периодиката не е на годишник, каквото е намерението.
Списанието „Известия на Варненския музей“ ще търси път към световните бази данни. Това съобщи неговият главен редактор гл.ас. д-р Васил Тенекеджиев по време на представяне на последния брой пред публика в Читалня „Регионална история“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. Той подчерта, че изданието е много ценно, защото всички нови изследвания, които се правят за Варненския регион, винаги започват именно от публикациите в него през годините. „Това е нашият научен архив, който е полезен източник на информация включително и за изучаването на културната история на града“, добави той. Редакторът припомни, че списанието има различни названия през годините, но съществува от началото на ХХ век, малко след основаването на Варненския музей. Това според него са двете най-успешни и дълголетни инициативи на Варненското археологическо дружество. По думите му редколегията е разширена през последните години и включва не само учени от Варна, а и от други места, като се цели да се привлекат и от чужбина, което ще подсили авторитета на изданието и шанса му да влезе в световните бази данни. Настоящият брой е номер 64 от общата периодика на списанието, но е първият с новото название „Известия на Варненския музей“, каза редакторът и обясни, че за съжаление поради различни финансови и други причини, периодиката не е на годишник, каквото е намерението. То е цветно и богато илюстрирано и излиза с подкрепа от Министерството на културата. Тиражът е малък, но се разпространява във всички исторически музеи и библиотеки в страната. От екипа на Регионалната библиотека във Варна посочиха, че броевете преди 1944 г. са налични в Дигиталната библиотека на институцията, а печатните издания са едни от най-търсените и четените в отдел „Регионална история“. Както информирахме, изданието вече има собствена интернет страница, която бе демонстрирана от Васил Тенекеджиев на представянето. Тя е направена в партньорство с Икономическия университет във Варна и е курсова работа на студентка. Намерението е и поддръжката на сайта да бъде дело на студенти. В него е предвидена и секция за архива на списанието, където по обратна хронология ще влязат постепенно старите издания. В момента са достъпни безплатно всички материали от новия брой. Главният редактор обърна внимание на по-интересните студии от „Известия на Варненския музей“ брой 1 (64). Сред тях е материалът на Станимир Първанов за наколните праисторически селища край село Езерово. Авторът е направил съгласуване с всички досегашни изследвания и е внесъл ред в съществуващия хаос относно техните названия и местонахождение, отбеляза Тенекеджиев. Любопитна според него е статията на Катя Меламед за крепостта Мъглиж над Аксаково, в която е събрана цялата налична археологическа информация по темата. За съжаление обектът е в окаяно състояние, труден за посещение, защото е обрасъл с растителност и почти неизследван, но обект на иманяри. Уредникът в Музея на Възраждането във Варна Кольо Хубенов участва с материал на по-съвременна тема, свързан с киверните гербове от руско-османската война 1828-1829 г., като „кивер“ е вид висока военна шапка. Самият Тенекеджиев представя в изданието материал на английски език за средновековните църкви във Варна.
|
![]()
Авторът и перото
Любослава Трайкова: Читателите търсят краткия разказ
Писателката Любослава Трайкова представи дебютната си книга „Корени и светила“ в родния си град Самоков. Тя гостува в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“, където разказа как е решила да издаде своя сборник с разкази.
Любосла ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Авторът и перото
Кирил Златков: Във всички професии най-важното да се развива добрия вкус
Задължително за графичния дизайнер и илюстратор е да прочете книгата, по която ще работи. Най-важното обаче е да развива своя вкус и това важи за всички професии, включително и за политиците. То трябва да бъде внушавано на студентите от всички преподаватели ка ...
Добрина Маркова
|
![]()
Кирил Кадийски събира сонети и други свои стихотворения в книгата „Звездна каторга. Новата Герника“
Ангелина Липчева
|
![]()
Авторът и перото
Калин Терзийски представи изложба живопис и новата си книга "Мрачният месец юли"
Изложба живопис и своята нова книга „Мрачният месец юли” представи в Арт галерия - Свиленград Калин Терзийски, съобщиха от общинския пресцентър. Творецът сам определи картините си като "свободно бродене в дебрите на изобразителното изкуство”. ...
Добрина Маркова
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Златното мастило
Елвира Цветанова: Организираме събития, които ще направят досега с литературата още по-интересен и вдъхновяващ
Регионална библиотека „Христо Смирненски“ – Плевен ще бъде част от XX Национален маратон на четенето, който ще продължи от 2 до 23 април. Това съобщи завеждащият „Връзки с обществеността“ на културния институт Елвира Цветанова.
Т ...
Добрина Маркова
|
![]() ![]()
На бюрото
Поетът Вангел Имреоров : Пловдив присъства във всички мои книги
Пловдив дестилира времето, разтяга моменти и разговори, разтваря спомени в следобеди и следобеди в спомени. Това е град, който носиш в себе си, където и да отидеш, каза в интервю поетът Вангел Имреоров. Тази вечер в Пловдив ще бъде представена новата му стихос ...
Валери Генков
|
![]()
Авторът и перото
Кирил Златков: Във всички професии най-важното да се развива добрия вкус
Добрина Маркова
|
Експресивно
Съвременни български автори участваха в дискусия на тема „Европейската литература – мост между културите“
Валери Генков
|
Съвременни български автори участваха в дискусия, посветена на Деня на европейските автори на тема „Европейската литература – мост между културите“.
Събитието се проведе в Столичната библиотека и беше открито от Мария Габриел, еврокомисар в периода 2017 – 2023 г. и създател на общоевропейската инициатива Ден на европейските автори, и от Йорданка Чобанова ръководител на Пред ...
|
![]() ![]()
На бюрото
Йорданка Чобанова: Миналата година България е на второ място в ЕС съюз по най-много срещи с автори в училища и библиотеки
Ангелина Липчева
|